От самото си начало франкмасонството е описвано като "тайно общество". В случаите, когато официалната власт е искала да го осъди, тя е оправдавала присъдата с този лъжлив предлог. Такъв е случая в Франция при правителство на Виши, в Испания при Франко, в Италия при Мусолини, в Полша под закона на Бек, и изобщо по подобен начин при всички тоталитарни режими.

Ако някои масони държат да запазят в тайна тяхното франкмасонско членство, то е заради погрешни интерпретации от тесногръди хора, екстремисти или фундаменталисти, които биха им навредили и очернили.

Ако всеки масон желае да се разкрие, при никакви обстоятелства той няма да разкрие своите сестри или братя; всеки е свободен да реши дали да разкрие своето членство, но не и това на другите.

Като резултат, масоните са извънредно дискретни.

В същност, ритуалите, одеждите, храмовете и т.н. са относително добре известни, описани правилно или не в обществено достъпни статии и книги .

В международния смесен масонски орден "Човешкото право" церемониите се извършват по определен обред : Древния и приет шотландски ритуал.

Франкмасонските срещи започват и свършват със символична церемония, но това, което се случва в храма не може да бъде разкрито от членовете, защото е плод на индивидуален опит, който не може да бъде изразен с думи.

Не е необходимо да повторим, че истинската тайна е в личното преживяване и че, заради това, то не може да бъде истински предадено или описано.