Ложите от международния смесен масонски орден "Човешкото право" работят за славата на Великия Архитект на Вселената и за "съвършенството на човечеството."

Орденът се състои от свободни зидари от двата пола, които са заклети в спазване на Международната Конституция на "Човешкото право". Те се срещат в ложи от всички степени (1 до 33).

Законодателна власт се държи от Международната Конвенция - независимото събрание на ордена.

Изпълнителната власт за решения направени от Международната Конвенция за поддръжка на регулярността и масонското единство в рамките на ордена е поверена на Върховният Съвет на международния смесен масонски орден "Човешкото право," чиито решения са представени на Независимото събрание на ордена за одобрение.

Съдебната власт се упражнява в рамките на Националната Асоциация на страните членки в съгласие с условията на техните правила, и под контрола на Върховния съвет.

Международният смесен масонски орден "Човешкото право" не признава догми. Неговата цел е търсенето на Истината. По този начин, в ложите, дискусии или разисквания по социални или религиозни въпроси не могат да имат друго предназначение освен това да просветят неговите членове и да им помогнат да изпълняват по-добре техните задължения като масони.

Принципите и методите на работа, възприети от международния смесен масонски орден "Човешкото право" са тези на Великата Шотландска Конституция от 1786, ревизирани от Конвенцията, състояла се в Лозана, която събира в Швейцария основните световни Върховни Съвети на 22-ри септември 1875.

Масонският път, възприет от международния смесен масонски орден "Човешкото право", предлага на новоприетите едно трудно персонално вътрешно пътуване с цел самоопознаване, по-добро разбиране на другите, работа за един по-добър свят.

Ритуалите насърчават членове да продължат в материалният свят работата, започната в Храма.

Основната цел на Ордена е да събира това, което е разпиляно и да насърчава човешко самоусъвършенстване.

Предизвикателството е изграждането на храм, символичен и реален, чиито членове са едновременно строителите и материала. Всеки камък трябва да запази особеностите си и да бъде част от зданието.